Средновековен храм от 11 – 12 век е открит в местността Глухите камъни край Любимец. Преди екипът на археолога Веселка Кацарова да проучи църквата, иманяри са взривили средището и са унищожили ценните стенописи, съобщи БНР. “Основите на средновековната църква лягат върху по-ранни градежи, които, предполагаме, че се отнасят към раннохристиянския период, 5 – 6 век, също църква”, посочи Веселка Кацарова. “Планът на средновековната църква повтаря този на по-ранната, която е била изградена тук, с една абсида, три кораба и един притвор, постлан с каменни плочи”, обясни още Кацарова. “Ранната църква засега малко е проблематична като датировка, но вероятно от 5 – 6 век, тъй като откриваме фрагменти от мраморни плочи и колонки, които са ограждали предолтарното пространство. Той е характерен по принцип за по-ранния християнски период”, посочи ръководителят на екипа археолози.

След гробницата в Казанлък, открита случайно през 1944 г., това е вторият храм с оригинална живопис с фрески на човешки фигури от времето на траките.

Георги Китов влиза в храма край хасковското село Александрово по оставени от иманяри следи на 17 декември 2000 г. Пред очите на археолозите се разкрива смайващата гледка от изключителни стенописи. След гробницата в Казанлък, открита случайно през 1944 г., това е вторият храм с оригинална живопис с фрески на човешки фигури от времето на траките. След оповестяване на откритието, включително и пред медиите, Китов е обвинен от експерти на Министерство на културата, че е действал непрофесионално като е допуснал в камерите на гробницата журналисти, които са осветили помещенията за снимки и са застрашили стенописите. Три години след откриването на уникалните стенописи цветовете им са избледнели, пукнатините в гробницата са увеличени. Мерките за съхраняването на уникалния храм от страна на държавата са минимални. Проблемите с консервацията и реставрацията на обекта се задълбочават поради липса на финансиране и своевременна реакция на Националния институт за паметниците на културата. Засега все още стенописите не могат да се видят на живо.

Затова ние ви предлагаме чрез кадрите, заснети от камерите на БНТ,  да се насладим и възхитим от майсторството на тракийския живописец, оставил своя автопортрет в кръглата зала на храма.

Източник: http://infocenter.bnt.bg/content/view/full/653

На 23 юли 2005 г. ново откритие на археолозите приковава вниманието – проф. Даниела Агре и екип археолози от НИМ откриват недокоснат от иманяри гроб на тракийски владетел в долината на Тунджа – край село Златиница. Находката датира от IV в. пр. Хр. Видният тракиец е погребан не в гробница, а в надгробна могила с любимите си два коня, куче, бойни доспехи със сребърен наколенник с изобразени митологични сцени, златни украшения, сребърни ритони, бронзови, глинени съдове. Върху една от плочките на златния венец, положен върху главата на погребания, е изобразен човек, който държи в ръката си венец. Сред находките е и златен пръстен-печат с кръгъл щит, на който е гравирана Великата богиня майка, подаваща венец на хероизирания владетел. Толкова богато погребение не е намирано от 100 години, твърдят учените.

Първи целенасочени разкопки на Перперикон, Източни Родопи, са извършени през 1979-1982 г., възстановени са през 2000 г.

Според данни от последните археологически проучвания най-ранните следи от живот са от късната новокаменна епоха, края на VI – началото на V хил.пр.Хр. Тогава хората не са могли да обработват скалите с примитивните си оръдия на труда. По тази причина фрагментите от неолитна керамика се откриват върху повърхността на канарите, отложени в естествени пукнатини. В случая с Перперикон не става дума за селище, а за обожествена скала. Името, според проф. Александър Фол, е от бога на камъка Пер. Следващият установен исторически период е каменно-медната епоха, енеолита, и по-точно нейният финал в края на V – началото на IV хил.пр.Хр. От това време вече със сигурност може да се определят грубо изсечени в скалите ями с натрошена култова керамика. Развитието на скалния комплекс продължава и през бронзовата епоха. Вече определено може да се твърди, че в нейната късна фаза,XVIII-XII в.пр.Хр., Перперикон преживява първия си голям разцвет. Това е епохата на крито-микенската цивилизация, на Троя и Микена. През XIII-XIV в. от н.е. крепостта е областен център и епископско средище във Византия. След 1346 г. крепостите в Източните Родопи са унищожени и повече не се възстановяват.

Перперикон се състои основно от четири части – Акропол в най-високата част на хълма, Дворец-светилище, който е непосредствено под Акропола от югоизток, северно и южно предградия.