България е известна с това, че е страната с най-многозлатни и сребърни съкровища в Европа, а близо до Варна еоткрито и най-старото обработено злато в света – над 3000предмета от преди 6000 години. Вълчитрънското иПанагюрското златно съкровище, Рогозенското сребърно съкровище, както и тези,намерени край Летница и Преслав, са част от безценните находки, обиколилисвета. В края на юли край с. Златиница, Ямболско, екип на Археологическия институт с ръководител проф. Даниела Агре откри богато погребение на тракийски владетел.Интересното при него е, че няма специално изградена гробница, каквато е билатрадицията. Царят е погребан в гробна яма, затрупана с пръст и камъни, които сапопречили както на античните, така и на съвременните иманяри. Владетелят е положен в бойни доспехи – меч, щит, колчан със стрели, броня, желязна ризница ипараден сребърен наколенник, богато украсен с различни сцени от тракийската игръцка митология. Намерени са също символите на властта – златен венец имасивен пръстен-печат, на който е изобразен тракийски конник. Траките са вярвали, че съществува задгробен живот, за който са необходимивсички вещи, използвани приживе. Затова и тук, в краката на владетеля, сапоставени гробни дарове. Между тях се открояват два особено ценни сребърниритона с форма на еленова глава, също богато украсени, сребърни фиали,бронзови и керамични съдове. Предметите, които открихме, ни позволяват да датираме погребението на знатниятракиец в средата на 4 в. пр. Христа. Успяхме дори да определим кой е той.Според археолози това е цар Керсеблепт, управлявал една от трите части наОдриското царство. Одрисите са най-голямото и силно тракийско племе, живяло наюг от Стара планина. През 5 век пр. Хр. те обединяват почти всички тракийскиплемена на територията на днешна България в едно царство. Според античнитеавтори Одриското царство е притежавало огромната за времето си 150 000 армия.Начело с тракийския цар Ситалк тази армия побеждава Македония вПелопонеската война, където участва на страната на Атина. Двама млади археолози проучваха това лято там древна римска казарма. Когатопазарували в един от магазините на град Сопот, забелязват на шията напродавачката гердан от старинни златни мъниста. Оказало се, че мъжът й етракторист и докато обработвал земята в една ферма, намерил в изораната браздавъпросното злато. Археолозите веднага се свързаха с мен. Откупих накита иекспедиция, водена от проф. Васил Николов, започна работа на мястото. Оказа се,че това е некропол на племе, живяло по тези земи в началото на третотохилядолетие пр. Христа. От разкопаните до този момент три гробни ямиархеолозите събраха 15 505 златни елементи от украшения. От тях реставраториуспяха да възстановят 7-8 накита. Това са много интересни и сложни катоизработка огърлици. Към момента се разкопава четвъртият гроб и вече са извадени7 златни мъниста. Освен красотата на накитите находката е изключително важна и с информацията запериода, за който не знаехме досега почти нищо. Преди всичко впечатляваогромният брой златни елементи. В България, Средна Европа и източната част наМала Азия, т.е. нашия географски район, досега са открити само единичниподобни находки от по 5-6 елемента. Малко повече са намерени в Троя – няколкостотин, което даваше основание да се мисли, че народите, живели по това време вЕвропа, са се снабдявали с подобни златни украшения от тези места. Ученитесмятаха, че Троя е била цивилизационният център, който е имал технологичнавъзможност да добива злато и да го обработва. При това, когато говорим заобработката, бих искал да подчертая, че става дума за много високи технологии затова време. Повечето от откритите елементи са с големина 1 мм и съвременнитезлатари твърдят, че изработката им е възможна само ако се използва лупа. А кактознаем, древните не са разполагали с такива.

От намереното става ясно, че този център е бил разположен в българските земи, ито в Централна България – в Карловското подбалканско поле, където и в моментасе добива много злато. Това е златоносен район, който тракийските племена сапознавали и използвали. Изводът, който може да се направи, е, чецивилизационият център на Европа е бил в българските земи и най-вероятно Троя екупувала златото си от тук. Тази находка обръща представата за историята на Европа от третото хилядолетие преди Христа, внасяйки в нея нови виждания и нови елементи. Радостно е, че първата високо развита цивилизация в Европа всъщност се е появила не в Мала Азия, а в тази част на Европа, която днес е България. / ЧергаБГ

Уникален обект – кариера за добив на варовикови каменни блокове, с каквито са строени старобългарските крепости, откри археологически екип от Регионалния исторически музей – Шумен, с ръководител Георги  Майсторски.

Обектът е датиран в ІХ-Х век.

До сега, въпреки многото изследвания на строителния материал, с който са изградени Плиска, Преслав и Шуменската крепост, не е откривано мястото, от където е добиван този материал.

В резултат на изнасянето на каменните блокове се е образувал скален навес, а на тавана му са запазени старобългарски знаци.

В състава на екипа са включени специалисти, проучвали големите старобългарски центрове в Шуменска област. Редовните археологически проучвания тепърва предстоят. Откритите находки ще постъпват във фонда на РИМ – Шумен.

Източник: news.bg

Възстановената тракийска гробница, наречена Крън II и датирана от ІV век пр. Хр., беше открита за посетители.

Лентата преряза изпълняващият длъжността посланик на САЩ в София Джон Ордуей в присъствието на заместник-министъра на културата Тодор Чобанов, директор на Историческия музей “Искра” Косьо Зарев и кметът на Казанлък Стефан Дамянов.

Гробницата е открита през 1995 г. в Сарафовата могила край с. Крън от траколожката експедиция на покойния д-р Георги Китов, съобщи Радио Стара Загора.

В нея има коридор и две правоъгълни камери, чиито стени са покрити с многоцветни фризове, което според специалистите дава информация за съществуването на тракийска живописна школа в долината.

Това е най-ранният пример на тракийска гробница с изрисувани “цветни пояси”. Гробницата е една от първите, в които древните траки са използвали тухли и хоросан при градежа.

Главен реставратор е Китан Китанов, който е докторант в Сорбоната в Париж.

Египетски археолози ще извършат нови изследвания през октомври в търсене на гробниците на Клеопатра и любимия й Марк Антоний.

“Една от най-важните проекти е да се намери гроба на Клеопатра, седмият в династията на Птоломей, и този на Марк Антоний.
Тези гробници могат да се намират в град Тапосирис Магна, на 50 км от Александрия,” , каза ръководителят на експедицията.

По думите му, статуи на Клеопатра и Марк Антоний, монети с изображение на Клеопатра и голям брой гробници са открити до храма, където двамата може би са погребани.

Източник: http://news.ibox.bg/news/id_468977739

Безработен британец намери с металотърсач най-голямото англо-саксонско съкровище, откривано някога, състоящо се от 1500 предмета, съдържащи няколко килограма злато и сребро, предаде АФП.

То било заровено в нива в Англия. 55-годишният Тери Херберт открил съкровището, датиращо от 7-и век, през юли в поле в Стафордшир, докато изследвал нивата на свой приятел с металотърсача.

“Моите приятели от клуба винаги са казвали, че ако има злато в полето, именно аз ще го открия. Страх ме е да си помисля какво ще кажат, когато чуят това”, заяви Херберт.

Съкровището, чието откриване, по значение се равнява на откриването на гроба на Тутанкамон, съдържа 5 кг злато и 2.5 кг сребро, както и голямо количество скъпоценни камъни.

Оценяването му ще отнеме една година. То ще бъде поделено по равно между Херберт, който смята да си купи къща, и собственика на нивата.

Част от предметите ще бъде изложена от утре до 13 октомври в музея на изкуствата в Бирмингам.

Новооткритото праисторическо чудовище е много страшно – кръвожаден поглед, остри зъби, но по отношение на размера със сигурност не може да се нареди до могъщия се двойник- тиранозавъра

Живелият преди 125 милиона години и новооткрит Raptorex kriegsteini тежи само около 70 килограма, съобщава публикация на Ребека Каръл в “Нешънъл джиографик”. Във всяко друго отношение дребният динозавър е почти идентичен с живелия след него 6-тонен T. rex.

Рапторексът, по думите на специалистите, е ескалирал в размерите си в процеса на еволюцията, за да се превърне 40 милиона години по-късно в могъщия тиранозавър. “В еволюционно отношение това е направо смайващо” – каза Пол Серено, ръководител на проучването на новооткрития вид.

Откритието, което беше обявено на 17-ти септември, влиза в противоречие с предположението, че скъсяването на ръцете е явление, съвременно на появата на тиранозаврите. Рапторексът има същите недоразвити предни крайници. Според професор Томас Холц от Университета на Мериленд “досега не знаехме със сигурност когато са се появили късите предни крайници при тези динозаври”. Старата теория предполагаше, че с времето ръцете просто са изостанали при нарастването на цялото тяло на тиранозавъра.

Като цяло рапторексът има всички характеристики на тиранозавъра, само че събрани в дължина 3 метра от върха на муцуната до края на опашката. Той е използвал точно същата ловна стратегия като наследника си – спускал се е върху плячката, повалял я е на земята, като понякога я е сграбчвал в ръчичките си. Това може би отговаря и на новия въпрос – за какво изобщо служат малките ръце? Единствените смислени догадки гласят, че след захапване на жертвата те са помагали отчасти в удържането й.

Според Пол Серено единственият известен скелет от миниатюрния динозавър е пренесен в САЩ контрабандно от голяма находище на динозавърски останки в Китай. Той е продаден на американския колекционер Хенри Кригщайн. Собственикът е работил по проучването му заедно с Пол Серено, за да се увери в компетентното му изучаване, а впоследствие е разрешил находката да бъде върната в Китай, където е изложена пред обществеността. Така случаят с рапторекса показа как може да се процедира и с контрабандни находки от динозаври. “Явно в тази ситуация спечелиха всичка участници” – заключи Серено.

Източник: ЕкипНюз

Огромна двукрила порта беше открита при разкопки на историческия хълм Трапезица от екипа на великотърновския археолог доц. Константин Дочев. Откритието заедно с цялата крепостна стена са били изградени през втората половина на 12 век, по времето на ромейския император Мануил I Комнин. Това се потвърждава и от намерените в една ниша 30 монети. От тях 20 са сечени по времето именно на Мануил, две са от времето на Андроник I Комнин и осем са на Исак Втори Ангел. Доказателство пък, че портата е съществувала и се е използвала и през първите години на турското робство, е откритото сребърно акче на султан

Баязид I.

Портата е широка 3,5 м и е приспособена за двукрила врата. През нея миряните са минавали на път за църквата, където са били съхранявани мощите на св. Иван Рилски. Към портата водят стъпала, издълбани направо в скалите.

Освен монети при разкопките са били открити и много военни атрибути – шпори, стрели, както и части от съдове и украшения. Уникален е и един интересен предмет, наподобяващ фигура на шах.

“Портата и крепостната стена са направени с изключително майсторство и предвидливи архитектурни и инженерни решения. Изградени са водосборни канавки, като от цялата вътрешна част на стената водата се е стичала в специални събирателни шахти, разположени през 30 м една от друга. До двукрилата порта е направен покрит канал, който при валеж да извежда водата навън”, обясни още доц. Константин Дочев.

Археолози откриха на Перперикон уникални каменни светилища подобни на тези в Крит и Египет от преди 35 века. Олтарите образуват огромен култов комплекс с площ от 12 квадратни километра.

Всички съоръжения са кръгли с диаметър до два метра и са много добре запазени. Досега са открити 9 светилища. Намерените край тях находки доказват, че комплексът е от времето на Египетската и Критско-микенската цивилизация – 15 – 14 век преди новата ера, съобщи БНР. Върху олтарите древните траки са правели огнени ритуали. В средата на второто хилядолетие такива култове са били практикувани в Египет по времето на фараона Ехнатон, и в Мала Азия – в Крит и в Хетската държава.
Перперикон е бил култов център, където през периода от второто до средата на третото хилядолетие преди новата ера, са се изпълнявали различни ритуали.
Находките вероятно датират от къснобронзовата и ранножелязната епоха и по давност могат да се сравнят с египетските пирамиди. Това коментира на Перперикон ръководителят на разкопките ст.н.с. Николай Овчаров. Той поясни, цитиран от БТА, че олтарите се намират в северозападната част на крепостта.
През това лято археолозите са се натъкнали на още един голям олтар. Кръгло оформените каменни постаменти са с дебелина от 1,5 до 2 метра, а върху тях са правени огнени ритуали. Според Овчаров за пръв път на българска земя алхеолози попадат на подобно светилище, което няма аналог и е най- голямото на Балканите.
По време на летните разкопки археолозите са се натъкнали и на антични предмети от късноримския период, които свидетелстват за градоустройството на древния град. Открита е средновековна цитадела от 13-14 век след Христа. Предполага се, че Перперикон е бил древноримски областен и златодобивен център.
Вижте снимки

Източник: http://dnes.dir.bg/2009/09/16/news5082344.html

Археолози са открили останки от тракийски жилища, пещи и огнища в резервата “Сборяново” край Свещари.

Находките датират от края на трети до последните десетилетия на втори век преди Христа, съобщи радио Шумен.

Според ръководителя на екипа доцент Тотко Стоянов те показват, че въпреки мощното земетресение от средата на третото хилядолетие, на това място има следи от възстановяване на живота и от съществуването на тракийско селище.

И тази година продължават проучванията на укрепителната система на югозападния квартал на древния тракийски град.

Източник: http://news.ibox.bg/news/id_1505997969

Археологическият екип на проф. Николай Овчаров е открил първите епиграфски сведения от 4-5 и 16-17 век за Перперикон. Става въпрос за 2 надгробни паметника с латински надписи, както и за оловен печат. Археолозите са открили и римски път в южната част на Перперикон, съобщи по време на пресконференция проф. Николай Овчаров. В началото на август археолозите са получили сигнали от местни жители, че на около 1 км. в ниската част на южното подножие на Перперикон е засечен фрагмент от път. Този път от римската епоха е бил търсен дълго време при експедициите. Той е в посока Изток – Запад и е свързан с Вие Егнация. Пътят минава покрай река Арда и на около 5 км. прави разклонение и достига до самия град Перперикон. Фрагмент от 30-40 метра е засечен в гората от местни жители, обясни проф. Овчаров. Той и екипът му са разкрили този фрагмент и до него са попаднали на нещо като занаятчийска работилница. В нея са открили определените места за обработка на метал. Разкритието е датирано от 4-5 век сл. Христа. Това е периода на разцвет на Перперикон. В хода на проучването няколко човека са обходили околността и на 50-100 метра е бил открит първият фрагмент на надпис. За 15-20 мин. излязоха още 2-3 фрагмента, разказа проф. Овчаров. Фрагментите от текстове са били издълбани в камък, но са на повърхността на земята, а не под нея. Открити са и много интересни рисунки, посочи Николай Овчаров и уточни, че става въпрос за 7-8- чертежа на играта дама. Това обаче не е само игра, а има и друг смисъл – като символ на посоките на света. Дамата се свързва и с религиозно понятие. От 9-10 век има много такива данни, открити в Плиска и Преслав. Дамата е използвана и в други религии. Чертежите са с дълбоко символичен момент – образ на света. Фрагментарните надписи са от различни времена, което се вижда и на пръв поглед, обясни проф. Овчаров. Те са изписани с високи стройни букви, които приличат на антични латински или старогръцки. За да сме сигурни обаче, трябваше да се обърнем към необходимите специалисти. Перперикон покрива 6000-годишна история. Изисква огромен екип на специалисти. Използваме услугите на повече от 15 човека експерти – епиграфи, археолози от различни епохи, изследователи на костите, разказва още Овчаров. Професор Василка Герасимова, старши научен сътрудник в НИМ и професор в НБУ, е най-добрият специалист по латинската епиграфика. Има много награди и повече от 300 публикации”, посочи Овчаров. Тя е датирала паметниците, като най-старият е определен от 4-5 век., а най-късният от 15-16 век. Д-р Здравко Димитров, който е специалист по антична археология, обясни, че паметниците са 2 и са написани на латински език. Датират се от късноантичната епоха. Това са първите епиграфски сведения, които касаят Перперикон и са намерени в самия обект. Първият надпис е от надгробна плоча. На него е изписано името Юлиус Икогноме Тайменос (Таймес). Д-р Здравко Димитров обясни, че това е известно име от провинция Дакия. За произхода на починалия човек е ясно, че не е от местните траки. Има сирийски произход и идва от южния край на Мала Азия и Близкия Изток. На Перперикон са живели и малоазийски или сирийски преселници, категорични са археолозите. Данните показват, че те не са били обикновени хора, а каменоделци, занаятчии, търговци, които притежават значителни богатства. Това като цяло говори за сериозните икономически и стопански функции на Перперикон от този период. Вторият надпис е с по-нисък релеф и по-трудно се чете. Надписът е двуреден и отново е от надгробен паметник. Написан е на латински език и датировката му също сочи към 4-5 век. На него се чете: „В памет на Наталис, който живя….” Не е ясно обаче колко години точно е живял погребаният, защото камъкът е счупен. Археолозите обясниха, че тези паметници са от един от най-големите разцвети в Перперикон. Става дума за периода от 3-4 век и края на 4 и целия 5 век – християнизацията. В този период Перперикон е бил голям градски център. Откритите в него археологически паметници говорят за поне 100-тина години по-ранно развитие на градската структура, обясняват специалистите. „Имаме само хипотези как се е казвал този град по това време. До момента нямаме точни сведения”, обясни Димитров. Той разказа и че при всички досегашни проучвания са открити 30-32 сгради – великолепно планирани улици, ориентирани изток-запад и север-юг. След 4 век този център преодолява кризата на нашествията на готите и продължава разцвета си, обясни Д-р Димитров. Най-крайният надпис (този, който е намерен най-далеч от римския път и Перперикон) предизвиква доста съмнения в екипа на проф. Николай Овчаров. „Буквите можеха да се тълкуват и като такива от съвременността, написани от овчарчета от преди 50 години, например”, обясни проф. Овчаров. В последствие обаче надписът е датиран от 16-17 век и със сигурност на него се разчита християнското име Козма. Не е ясно обаче дали е българско или гръцко, защото и двете се пишат по един и същи начин, обясни Овчаров. В края на 14 век Перперикон е превзет след тежка обсада от Османските турци. В продължение на 20-30 години там се поддържа турски гарнизон. Старата антична крепост се изоставя. В южното подножие обаче животът продължава. Там при предишни разкопки е открит и малък параклис от 16-17 век, който вероятно е бил изграден по времето на Сюлейман Великолепни и се намира на мястото на по-голяма църква. Исторически извори свидетелстват за това, че през 1627 г. селото Каралар (най-близкоразположено до подножието на Перперикон) било населено с ханета т.е. с християнски семейства, обясни Овчаров. Тогава настъпва времето на големите потурчвания и помохамеданчвания. Не е ясно какво е станало с най-близкото село. Откритият надпис е първото документално доказателство от последния и най-важния период на Перперикон, който е и най-слабо осветен. Буквално преди дни археолозите са се натъкнали и на интересен оловен печат, на който се чете името на Муселий Бакуриани от 11 век. Това е втори печат на този Муселий, съобщи Овчаров и уточни, че това е една от най-важните фамилии Бакуриани. Той разказа още, че Бачковският манастир е създаден точно през 11 век от братята Григорий и Базий Бакуриани. Познати са още 2 лица с тази фамилия – Сергий и Муселий Бакуриани. Тези „визитни картички”, който археолозите са открили ги водят до заключението, че Муселий е син на Григорий – основателят на Бачковския манастир. В книга в манастира са намерени описи на много от имотите, които притежава църквата – сред тях са и 2 села в близост до Перперикон. Археолозите предполагат, че фамилията Бакуриани е имала имоти и земи в Източните Родопи. Експертите припомниха, че в областния център под Перперикон са открити повече от 150 подобни оловни печати, цялата кореспонденция, много частни имения, част от които вероятно са били собсвеност на Бакуриани и по-късно са били предадени на бачковската обител. „Тези данни изведнъж добиха физически вид, а не само на документи”, коментира Овчаров и изрази голямото задоволство на екипа от новооткритите паметници. Той посочи, че разкопките продължават до средата на септември и заяви категорично, че Перперикон е един от най-важните археологически обекти през последните години в България. На въпрос къде ще бъдат изложени новооткритите предмети, Овчаров посочи, че всичко отива в регионалния исторически музей в Кърджали. „Имаме предложение от президента Георги Първанов през есента в сградата на президентството да бъде направена една изложба. Тя ще бъде нещо като ден на отворените врати с изложба на Перперикон и неговите сензации. Вероятно ще бъде към края на октомври”, посочи Овчаров.

Източник: http://news.ibox.bg/news/id_652773901