Открита е голяма площадка, оформена от хоросан и камъни, върху която се е издигала кулата-камбанария. Археолозите предполагат, че тя е имала квадратна форма с размери 9 на 9 метра.

До сега в България са открити над 20 камбанарии от 12 – 14 век и се счита, че те са западно влияние. Камбанарията в търновския манастирски камплекс се е намирала по средата на двете църкви, като към нея е водел калдаръм, обясни Николай Овчаров.

Чуйте първия звуков файл.

До 13 век построената от цар Калоян църква „Св. Св. Петър и Павел” е била самостоятелна. За манастир започва да се говори през 30 – 40-те години на 13 век, обясни Николай Овчаров. В момента археолозите проучват манастирските крила от 13 – 14 век, а и от по-късно време. Целият манастир е бил охванат от верижни помещения, като вече почти са разкрити тези от запад. Те са с дебели масивни зидове от по 1,20 м.
Източник: Darik

Цялата статия ТУК

“Това е едно от най-големите открития през последните години”, каза говорителят на музея Бартош Бартизел.

“По всичко изглежда, че тези инструменти са били използвани от гинеколога Карл Клауберг”, уточни Бартизел.

Медикът и член на SS Карл Клауберг извършвал в Аушвиц експерименти върху методите за масова стерилизация на жените.

Стотици затворнички в лагера, които той използвал за опитите си, починали.

С наближаването на Червената армия Карл Клауберг бил прехвърлен през януари 1945 г. в лагера Равенсбрюк близо до Берлин, където продължил със садистичните си експерименти.
- Безплатни обяви
След като е пленен от съветските войски през юни 1945 г., той първоначално е осъден на 25 години затвор, след което през 1955 г. е върнат в Германия.

Там срещу него отново е повдигнато обвинение след подадени искове от оцелели.

Клауберг умира през 1957 г. Инструментите били открити в къща, която по време на Втората световна война се намирала в затворената зона Освиенцим (полското име на Аушвиц). По време на войната той бил под германска окупация, както и Полша.
Източник: Dnes.bg

Друг уникален предмет, намерен през последните дни, е част от римска лампа от 3 век, с изключително интересно изображение на полугола танцьорка, развяваща шал над главата си.

Открихме антични монети от 3-4 век, който е период на голям разцвет на Перперикон. Намерени са и два предмета от Средновековието – фина част от сребърна диадема и сребърна монета на цар Иван Александър със сина му Михаил.
Откритията са важни, защото са нетипични за тези части на България и са доказателство за присъствието българи през 1343 година, добави археологът.

Овчаров категорично заяви, че проучванията доказват, че Перперикон е най-големият град в Родопите като цяло и един от най-големите градове на Балканския полуостров през Античността и Средновековието.

Това е място с 6 500 – 7 хиляди годишна история от Каменната епоха до края на Средновековието. Площта на Перперикон с подградията от север и от юг е повече от 240 дка. Тази година разкопките продължават със субсидии от 118 хиляди лева, което ще позволи да се работи 3 месеца с повече от 100 -110 човека.

Източник: http://dnes.dir.bg/news/perperikon-nikoli-ovcharov-6923853?nt=4

На същото място археолозите открили и скални рисунки. Те и останалите находки свидетелстват, че там е имало древно светилище, използвано за поклонение към Луната и Слънцето.

Източник: http://hicomm.bg/bg/articles/hiend/11081/?utm_source=twitterfeed&utm_medium=hellotxt

След два месеца работа ръководителят на проучващия екип Татяна Кънчева от Новозагорския Исторически музей направи заключение, че селището е от ранната и от късната желязна епоха.

Разкопките на обекта са продължили два месеца и свършват малко преди началото на строителството на отсечката Стара Загора – Нова Загора на автомагистрала Тракия.

Разкрити са руини на жилища ,основи на огнища и пещи, разнообразна битова керамика . Ще бъда реставрирана и изследвана най-интересната находка – култова брадва в известния зверинен стил, с бронзова ос и ажурна украса, изобразяващ пет диви и и домашни животни.

Тя е играла ролята на жезъл при извършването на ритуали.

Mежду богато украсените съдове има разнообразни купи, бокали, тави за зърно, метални предмети.

В едно от жилищата е добре изградена пещта, която е с подложка от керамични фрагменти и площадка отпред. Намерени са 7 каменни калъпа за изливане на бронзови сечива – брадви, игли и др.

Обикновено при разкопки на обект се счита за добро постижение намирането на един калъп, а тук са цели седем, радват се археолозите. Голямо количество ръчни мелнички – хромели, каменни брадви, тесли са сред находките.

Намерени са две железни фибули (накити, наподобяващи безопасни игли), които се отнасят към типа тесалийски фибули. С предачеството са свързани намерените глинени прешлени за вретено, някои от които са украсени. Изключително интересна е богатата колекция от глинена антропоморфна култова пластика.

Източник: http://news.ibox.bg/news/id_1326480801

За това се договириха земестник- директора на Националния исторически музей доктор Иван Христов и кметът на Асеновград доктор Христо Грудев.

Историческата забележителност се намира в района на село Врата, община Асеновград. Археологическата експедиция ще протече под ръководството на НИМ и Министерството на културата.

Последните проучвания от 2003 година показват, че обектът може да съперничи по значимост и параметри с известния скален град Перперикон, обясни за Dnes.bg кметът Христо Грудев.

Сред мотивите за подновяването на разкопките е факта, че Беленташ е сред най- посещаваните туристически обекти в Западните Родопи.

Той е скално платно с дължина около 300 метра и височина 50 метра. Горната площадка е равна и гладка, като изсечена с нож и на нея се забелязват издълбани странни геометрични фигури и канали, които според специалисти образуват картата на звездното небе и на съзвездията.

Открити са и издълбани три кладенеца с много гладки стени, които представляват правилни цилиндри с дълбочина 2,30 метра.

Името на скалата в превод означава „умен камък” или камък на знанието.

Предполага се, че там е било едно от големите древни светилища на траките в Родопите.

При разкопките на Беленташ е намерена единствената сребърна плочка с образа на бог Сабазий. Археолозите са убедени, че някъде в скалата е скрита древната библиотека със знанията на траките.

“Дали това е така предстои да научим през настоящия археологически сезон“, изрази надежда Христо Грудев.

Източник: http://www.dnes.bg/stranata/2010/03/26/arheolozi-razkrivat-noviia-perperikon.88384

Останки от средновековна църква, антични сгради и гробове бяха открити при изкопните работи за метрото в района на ЦУМ в София.

Милиони левове ще бъдат необходими за спасяване на историческите ценности и това може да забави строежа на метрото, твърдят специалисти, цитирани от PRO.bg.

Още на 11 февруари, работниците попаднали на останки от църква. Греблата на машините обаче разрушили част от запазената стена. За щастие стенописите оцелели.

“Направихме предварителна консултация с едни от най-добрите специалисти изкуствоведи, така че вероятността тя да бъде от втората половина на XII или XIII в. е реална,” разказва пред PRO.bg Снежана Горянова от Националния археологически музей.

Ценните находки говорят за християнски обичай, според който гробните места са използвани по няколко пъти.

В един от гробовете

археолозите са намерили останките на жена и малко дете. За да си платят пътя в отвъдното, до главите им е поставена медна монета.

В южната част на обекта са открити останки и от

антични сгради,

най-вероятно от периода V-VII век.

Ръководителят на археологическите разкопки Марио Иванов поясни, че всичко, което е разкрито в бъдещия изкоп на метрото е ново, защото никога не е проучвана тази площ.

Отделни изкопи са правени, за съвременна канализация, но при тях не е присъствал археолог и не са правени проучвания.

Откритието обаче може да се превърне в сериозен проблем, тъй като строежът на метрото трябва да спре, колкото време е необходимо за проучване на археологичните ценности.

Засега строежът е замразен за три месеца.

Според Марио Иванов има два варианта тези находки да бъдат съхранени – да се извадят и да влязат в музей, или да останат на същото ниво, а метрото да минава дълбоко под тях, за да се запазят. Това обаче ще струва много скъпо.

Намерени са златни монети на императорите Юстиниан Велики и Юстин, златни, сребърни, бронзови и стъклени украшения от бронзовата и средновековната българска епоха. 14 златни монети открити при археологически разкопки в крепостта “Света Петка” до Пещера бяха демонстрирани от ръководителя на разкопките Бони Петрунова.

Монетите – солиди са открити на 23 юли. Те са от времето на византийските императори Юстин, Юстиниан и Тиберий ІІ Константин, които са управлявали до края на 6 век, когато крепостта е била разрушена и опожарена при аваро-славянските нашествия.

Монетите са открити в торбичка, изхвърлена в паниката в глинен съд, съобщи Бони Петрунова. Според археолога това е изключително ценна находка, тъй като дори патината на монетите е запазена. Тази находка е съпроводена и с други, които говорят за царящата паника при опожаряването на крепостта.

След понеделник 14-те златни солида ще бъдат изложени в НИМ, а догодина разкопките в крепостта ще продължат. Бронзови гривни и гривни от мъниста пък демонстрира археологът Ивайло Кънев, който ги е открил в два гроба на момичета в крепост до Ивайловград.

Кънев разказа, че крепостта от 10 декара е край река Арда и е непокътната от иманярите. Според археолога крепостта датира от тракоримската епоха от 6 век. Тя е била укрепена заради варварските нашествия, когато е била оплячкосана.

По-късно през 11 век по време на Византийската империя крепостта бележи възход. В гроба на едното дете са намерени пет бронзови гривни и един наниз от около 2000 мъниста, който е около 7 метра. В гроба на другото момиче са открити 17 гривни.

Съществуването на крепостта прекратява съществуването си през 12 век. При тези разкопки са открити и 25-30 корубести бронзови монети. Според Ивайло Кънев крепостта е много живописна, тя е контролирала търговския път по река Арда. Там разкопките ще продължат октомври – ноември.

В НИМ бяха демонстрирани и петте златни спирали, открити от археолога Мартин Христов, който прави разкопки край с. Дъбене, Карловско. Според Христов спиралите са се ползвали като фиби за коса и са на повече от 4000 години. Те са от 3 хилядолетие пр. Христа и това е културата на прототраките. Край с. Дъбене вече са открити над 22 000 златни предмета.(
Източник: http://goodnews.actualno.com/news_115247.html

Тук наносната пръст е заменена от огромни скали, паднали от пещерния свод и дали името на залата – Срутището. Залата завършва при Разклона, наляво от който се намира прочутата галерия със скалните рисунки. От Разклона тясна стълба води до Сталактонната зала, където величествен сталактон е забил чело в тавана. Редят се редки по своята красота пещерни образувания – Тополата, Ко-шерините, Камбаните, Ориенталският град, Мадоната, Шахматните фигури и др. Уникални сталактитни образувания са Пирамидите и Поваления бор. Но никое от образуванията не може да съперничи на Трона, Вкаменената река и Гъбата в малката, но много импозантна зала, наречена Тронна.

Открай време пещерата е привличала хората. Археологическите проучвания в Триумфалната зала показват, че пещерата е била обитавана още от началото на бронзовата епоха (III хилядолетие пр. н. е.). На около 100 м от входа в страничните скатове на залата и Полето са разкрити три последователно наслоили се едно върху друго селища.От проучените основи на жилища се вижда, че те са били изграждани от забити в земята дървени колове, преплетени с пръти и измазани с дебел слой глина, примесена със слама. Жилищата са имали правоъгълен план и сравнително малки размери – дължина до 5,5 м и ширина до 4 м. За разлика от жилищата на открито, които са имали двускатен покрив, в пещерата за такъв е служел скалният навес.

Във всяко жилище е имало глинена засводена пещ, места за изхвърляне на жарта и пепелта, подвижни ръчни мелнички (хромели) и домашен инвентар, състоящ се от оръдия на труда от камък, кремък, кост и рог на елен и глинени съдове с най-различна форма и украса.След известно прекъсване животът е продължил и през ранната желязна епоха (I хилядолетие пр. н. е.). През този период жилищата са били по-големи по размери, но със същото вътрешно устройство, както през ранната бронзова епоха.Археологическите материали, намерени в тези селища, показват близко сходство с материалите, открити в подобни селища в Югозападна Румъния и Североизточна Югославия, което показва, че тези култури са заемали значителна територия от северозападната част на Балканския полуостров.В пещерата Магура се намират и прочутите скални рисунки – един от шедьоврите на късното праисторическо изкуство в Европа, разнесли славата на пещерата по целия свят. С най-богата и сложна композиция се отличават трите групи в началото на залата, където са представени ловна сцена и фигури на елени, фантастични животни и др.

Най-типичното изображение сред рисунките е облечена в къса дреха фигура с повдигнати нагоре ръце. Най-често тя е придружена от схематична фигура на мъж. Може би тук обитателите на пещерата са извършвали религиозни обряди, свързани с култа към плодородието. Все още е трудно да се определи датировката на рисунките, но най-вероятно е те да се отнасят към ранната бронзова епоха (III хилядолетие пр. н. е.).Пещерата е била позната и посещавана през римската епоха и средновековието – в нея са намерени единични находки от тези епохи.Тя е свързана и с по-новата ни история. Тук в т. нар. Ремсова зала на 2 август 1940 г. се е състояла Окръжна ремсова конференция, на която изнесли доклади Мико Нинов и Боян Чонос. В Срутището са се обучавали в стрелба членовете на ремсовата група от с. Рабиша.Туристите, преминали през лабиринта на пещерата, отнасят със себе си спомена за една каменна приказка. Напускайки този подземен свят, пред тях се открива широката панорама на Дунавската равнина и огледалните води на Рабишкото езеро. То е зарибено и е отлична база за туризъм и риболов.
Източник: http://www.kakvo.org/statia/1/selo-rabisha-peshtera-magura