Пещера Магурата

Една от най-големите и красиви български пещери е Магурата. Скътана в недрата на Рабишкия хълм, тя е рядък природен феномен. Рабишката могила е част от Белоградчишката антиклинала – най-голямата предпланинска гънка на Стара планина.Тесният, фуниеобразен отвор в хълма с нищо не подсказва, че навътре следва чудно красива пещера с огромни зали. Те са големи по обем, съчетани с красиви сталактитни и сталаг-митни образувания. Най-внушителната част на пещерата е първата зала, наречена Триумфална. Вляво ниският широк клон е познат под името Подмола, а вдясно от входа е Голямата меча дупка. Огромни скални блокове почти затварят Триумфалната зала.

Тук наносната пръст е заменена от огромни скали, паднали от пещерния свод и дали името на залата – Срутището. Залата завършва при Разклона, наляво от който се намира прочутата галерия със скалните рисунки. От Разклона тясна стълба води до Сталактонната зала, където величествен сталактон е забил чело в тавана. Редят се редки по своята красота пещерни образувания – Тополата, Ко-шерините, Камбаните, Ориенталският град, Мадоната, Шахматните фигури и др. Уникални сталактитни образувания са Пирамидите и Поваления бор. Но никое от образуванията не може да съперничи на Трона, Вкаменената река и Гъбата в малката, но много импозантна зала, наречена Тронна.

Открай време пещерата е привличала хората. Археологическите проучвания в Триумфалната зала показват, че пещерата е била обитавана още от началото на бронзовата епоха (III хилядолетие пр. н. е.). На около 100 м от входа в страничните скатове на залата и Полето са разкрити три последователно наслоили се едно върху друго селища.От проучените основи на жилища се вижда, че те са били изграждани от забити в земята дървени колове, преплетени с пръти и измазани с дебел слой глина, примесена със слама. Жилищата са имали правоъгълен план и сравнително малки размери – дължина до 5,5 м и ширина до 4 м. За разлика от жилищата на открито, които са имали двускатен покрив, в пещерата за такъв е служел скалният навес.

Във всяко жилище е имало глинена засводена пещ, места за изхвърляне на жарта и пепелта, подвижни ръчни мелнички (хромели) и домашен инвентар, състоящ се от оръдия на труда от камък, кремък, кост и рог на елен и глинени съдове с най-различна форма и украса.След известно прекъсване животът е продължил и през ранната желязна епоха (I хилядолетие пр. н. е.). През този период жилищата са били по-големи по размери, но със същото вътрешно устройство, както през ранната бронзова епоха.Археологическите материали, намерени в тези селища, показват близко сходство с материалите, открити в подобни селища в Югозападна Румъния и Североизточна Югославия, което показва, че тези култури са заемали значителна територия от северозападната част на Балканския полуостров.В пещерата Магура се намират и прочутите скални рисунки – един от шедьоврите на късното праисторическо изкуство в Европа, разнесли славата на пещерата по целия свят. С най-богата и сложна композиция се отличават трите групи в началото на залата, където са представени ловна сцена и фигури на елени, фантастични животни и др.

Най-типичното изображение сред рисунките е облечена в къса дреха фигура с повдигнати нагоре ръце. Най-често тя е придружена от схематична фигура на мъж. Може би тук обитателите на пещерата са извършвали религиозни обряди, свързани с култа към плодородието. Все още е трудно да се определи датировката на рисунките, но най-вероятно е те да се отнасят към ранната бронзова епоха (III хилядолетие пр. н. е.).Пещерата е била позната и посещавана през римската епоха и средновековието – в нея са намерени единични находки от тези епохи.Тя е свързана и с по-новата ни история. Тук в т. нар. Ремсова зала на 2 август 1940 г. се е състояла Окръжна ремсова конференция, на която изнесли доклади Мико Нинов и Боян Чонос. В Срутището са се обучавали в стрелба членовете на ремсовата група от с. Рабиша.Туристите, преминали през лабиринта на пещерата, отнасят със себе си спомена за една каменна приказка. Напускайки този подземен свят, пред тях се открива широката панорама на Дунавската равнина и огледалните води на Рабишкото езеро. То е зарибено и е отлична база за туризъм и риболов.
Източник: http://www.kakvo.org/statia/1/selo-rabisha-peshtera-magura